Свещената долина и Куско - „Златния град” на Инките

Перу е една от страните в света с най-богато биоразнообразие. На територия на националният парк Ману в Югоизточно Перу са идентифицирани повече от 287 вида влечуги, 1200 вида пеперуди и 1000 вида птици (там е втората по големина популация на птици в света). Общо 10 процента от растителните видове на Земята, 25 000, за да бъдем точни, са открити в южноамериканската държава. Перу също се нарежда в челната петица по брой земноводни и бозайници и шеста по растенията. То е дом на 5000 вида животни и риби. Това огромно разнообразие може би се дължи на 90-те различни микроклимата в Перу. Неговата зашеметяваща природна красота обхваща всичко - от пустини до езера и най-важните тропически гори на планетата - Амазонка (обхващащи две трети от територията му). А храната ѝ е една от най-вкусните в света, отглеждана чрез селскостопански методи, които не са променяни в последните 2000 години.

Най-красивата и пищна зелена долина, разположена само на няколко километра северно от Куско в Перу е Свещената долина (Долината Урубамба), намираща се под свещения град на инките Мачу Пикчу и някога е била центърът на империята на Инките. Свещената долина е осеяна с исторически градове и села, датиращи от древната цивилизация на инките, Олантайтамбо е може би най-оригиналният и живописен от всички, и все още пази голяма част от традиционната си култура.

Олантайтамбо

Олантайтамбо е древен град, разположен в Свещената долина, построен при управлението на Пачакутек, най-успешният владетел на Инките. Намира се на 2700 метра надморска височина. Той е перфектната спирка по пътя на екскурзиите до Мачу Пикчу. Този красив град е известен още като „Ciudad Inca Viviente” (Жив град на инките), тъй като жителите му все още пазят някои от традициите и обичаите на предците на инките дори до днес. Много от сградите датират от времето на инките и са построени от комбинация от камък и глина.

Долината е защитена от неговата крепост, която представлява каменен колос, построен между две планини. Това е единственият град на инките, където много жители все още живеят в древните сгради, датиращи от векове. Там улиците и къщите на инките са почти непокътнати. Има и красив храм и светилище, заобиколени от канали и водопади. Последната инка, Манко Инка победил испанска армия тук като наводнил равнините под храма, за това често Олантайтамбо е наричан крепост.

Тази древна крепост на инките е построена около средата на XV век и е втората най-добре запазена в Перу. Стръмни стъпала водят до останките на храмовете, покрай които инките са изграждали големи тераси, където засаждали киноа и други култури, някои от които все още се използват.

Трудно е да се повярва, че Олантайтамбо е построен без никаква технология, защото трудно може да си представим как с каменни и бронзови инструменти са успели да постигнат това прецизно разрязване, премахване на андезит и транспортиране на скали, които тежат над 50 тона. Според митовете за Андите, древните предци или основатели са били описвани като брат и сестра, наричани „Деца на слънцето“. Изпратени от „Бог на слънцето“, тези мистериозни същества пристигнали на Земята с нещо като златен клин.

Още по-голяма загадка е начинът, по който древните строители в Олантайтамбо са успели да наредят всички тези канари, след като са ги изсекли, транспортирали и оформили. Камъните в Олантайтамбо са толкова идеално поставени на място, че не може да се вмъкне дори лист хартия между тях. Те са фиксирани на място по начин, който просто опровергава всички логични обяснения. Невероятно е как древните са успели да направят това.

Едно от най-интересните места в Олантайтамбо е Портата на боговете. Тя е построена няколко хиляди години преди пристигането на инките в района. Според изследователите е построена от култура, наречена Урин Пача, като името им е дадено, защото никой няма идея кои са те, откъде са дошли и къде са отишли. Най-ранните части на Олантайтамбо датират най-малко от преди 12 000 години, ако не и по-рано.

Куско

Град Куско е най-старото постоянно обитавано селище в Северна и Южна Америка и е включен в Списъка за световно наследство на ЮНЕСКО. Всички улици в обособена зона са класифицирани като градска среда с монументално значение, а 103 исторически ценни сгради са определени като паметници.

Куско е бил най-важният град в цялата империя на Инките и властта му се е простирала на север до Кито в Еквадор и на юг до Сантяго в Чили. Името му преведено от местния езика кечуа значи “Пъпа на света”.

Автентичността на град Куско е видима в неговите улици и площади, оригинално оформление, градски и архитектурни ценности, архитектурата на инките в комбинация с колониалната. Те свидетелстват за значението на Куско като център на политическата власт и за неговата симбиоза на колониални селища и строителство от 15 век.

Храм Кенко

Храма Кенко е място за поклонение на инките, още един от комплексите, които обграждат императорския град. Храм, който доминира над целия район, разположен на 4 км. от град Куско, по маршрута до Саксайуаман.

Когато испанците пристигнали в столицата Тауантинсуйо, те започнали да категоризират сградите и градовете според европейския си манталитет. Така Кенко, заради полукръглата си конструкция, бил класифициран като амфитеатър. Всъщност никой не е наистина сигурен в целта на тази огромна конструкция, която би могла да бъде олтар, съд или гробница на Инка, може би тази на Пачакутек. Предполага се, че това е било едно от най-важните светилища в империята.

Саксайуаман

Един от най-големите каменни паметници в архитектурата на инките е Саксайуаман, кралският дом на Слънцето. В Куско по време на инките са съществували много кралски храмове на Слънцето като Кориканча и Покенканча. Храмовете на Слънцето са били комплекси за привилегировани, нещо като малки градове вътре в град Куско, където най-важният бог е бил почитан - Слънцето, но където са били почитани и други малки божества. Саксайуаман означава “„петнист ястреб”. Хищната птица е многобройна в района и е била пазител на първите инки, Манко Капак и Мама Окла.

Възхитителното на тези останки е не просто зашеметяващият им размер, а големината на камъните, от които са построени и сложността на каменната зидария. Някои от тези камъни са с височина повече от осем метра и тежат 361 тона. Въпреки огромните им размери и често пъти неправилните им форми, те са сглобени толкова перфектно, че съвременните инженери се чудят как инките са го постигнали.

Всички главни забележителности в района, включително Мачу Пикчу, са били създадени в синхрон с небесата. Хората от Кечуа са били талантливи астрономи, които изграждат храмове и обсерватории в целия регион. Кориканча е хуака (свещено място), построено в чест на бога на слънцето - Инти. Смята се, че строителството на Кориканча е започнато от първия инка около 1200 година. Твърди се, че Манко Капак и съпругата му Мама Окло дошли от езерото Титикака и обиколили Андите заедно, докато стигнали до онова, което смятали за център на света - Куско. Те също така отговаряли за намирането на правилното географско местоположение за най-важният храм на Куско.