Масаите - коренното население на Кения

„Зебрата носи своите ивици, където и да отиде.”- Масайска поговорка

  Едни от най-романтичните образи на Африка в миналото и днес са тъмнокожи, дългокраки, облечени в ярки цветове хора, обитаващи площ, разделена между териториите на Кения и Танзания. Известни са със своята войнственост и номадски бит, както и с борбите си срещу европейските колонизатори в тази част на Африка. Познати като безмилостни войни, те си служат умело с копия и стрели и са всеизвестни ловци на лъвове. Целият им живот винаги е зависел от добитъка им, следвайки пътя на валежите през обширни земи, в търсене на храна и вода. Масаите са може би едно от най-прочутите африкански племена, а посещението в селищата им и макар и беглото запознаване с културата им са магнит за туристите в Кения.
                                

   Предполага се, че са се появили през 16-17 в. в Кения. Те наричат себе си „маа“ и принадлежат към групата на нилотите. За тях е известно повече, отколкото за много други африкански народи въпреки външната им сдържанност , граничеща с враждебност. Като хора, които държат на честта си и които са подвластни на езическите си вярвания, преди да им бъде направена снимка, задължително трябва да им се иска разрешение.
                            
   Племето на масаите се състои от кланове, управлявани от старейшини, а войните на всеки клан са разделени на възрастови групи. Преминаването от една в друга група се отбелязва със специфични обреди, практикувани и непроменени от дълбока древност. В културно оношение социалното им деление е на 3 степени въз основа на възрастта на мъжа – юноша, воин и старейшина. Когато момчетата станат на 14 – 17 г., им правят ритуално посвещение за „воин“. За целта преминават през поредица от изпитания, установени от съвета на старейшините. След това „издържалите“ биват обрязвани и за „ръкоположените“ започва „мъжката“ им участ – да пазят добитъка, да крадат нови животни, включително и от съседите, да търсят нови пасища. След като влязат в групата на младите войни вече им е разрешено да оцветяват телата си в охра и да заплитат дългите си коси в сложни прически. Войнът масай, с копие и щит в ръка и червено наметало е един от най- емблематичните символи на Кения. Когато младият войн е събрал достатъчно добитък може да си вземе невяста и да премине в редиците на възрастните войни. С течение на времето всеки има реален шанс да стане и старейшина.

                               

  Масаите измерват богатството си в броя животни и деца, които един човек има. Мъжете имат толкова съпруги, колкото могат да си позволят да поддържат. Всяка съпруга е отговорна за изграждането на собствен дом за себе си и своите деца. Сред съпругите също съществува йерархия, като първата жена има най-голяма тежест и власт. Полиандрията в тяхната култура се установява с това, че когато някой мъж на сходна възраст гостува в къщата, той може да преспи с домакинята, ако тя е съгласна. При раждане на дете от друг мъж, законният съпруг го приема като собствено.
                      
Жените се грижат за децата и възпитанието им, доят кравите, събират дърва и носят вода (средното разстояние за добива на вода е около 30 километра). Отговорни са за брането и почистването на кратуните, за направата на съдове, които украсяват с кожа и мъниста, както и за изработване на бижута. Мъжете се грижат за осигуряването на храна чрез пастирство и лов.
   Масаите живеят в така наречения „енканг“ – нещо като село, заградено чрез дебела ограда от тръни, които защитават обитателите от диви животни и от враждебни племена. Обичайно селата са с около 10-20 временни колиби от клони и кравешка тор. Живеят без електричество, телефон, интернет и течаща вода, и се отдават на своята древна страст – номадството и отглеждането на добитък. Поради огромните разстояния, които изминават, днес те правят обувките си от…автомобилни гуми.
          

  Известни са с умението си да скачат на място колкото се може по-високо, което всъщност е ритуал, за да докажат мъжествеността си на бъдещите си съпруги. Като част от различни ритуали е прието мъжете и жените да си бръснат главите. Част от лицата на членовете на племето, са жигосани на кръгове, а на други ушите пробити, така че в тях да могат да носят пръчка, кост или в случая с туристите – доларите, които събират.
                                
Всички спорове се решават от старейшините, които всички дълбоко уважават и тачат. В случай че някой се провини, старейшините могат да му отправят проклятие, но то не е насочено конкретно към него, а към животните му. Ако виновният се разкае и плати с едно теле, проблемът се счита за решен и „проклятието“ се снема.
                         
   Вярванията на масаите са езически. Те вярват в бога на дъжда и го наричат Нгаи / Енкай. Масаите имат интересна легенда, според която техният бог на дъжда Енкай им е дал целият добитък на света за съхранение . Този бог имал трима сина. На единия дал стрела и той станал ловец. На другия дал мотика и той станал земеделец. А третият получил това, което останало – да пасе животните. И точно той станал бащата на всички масаи. Масаите вярват, че са призвани да опазят всичкия рогат добитък на този свят и за да постигнат тази цел, за да успеят да си изхранят животните, изобщо не се свенят да обират реколтата на събратята си земеделци или да крадат добитък. Най-вече на тази причина се дължат и враждите им.
                                         

   Масаите  използват всичко от животните – мляко, месо и кръв за храна, кожата им за дрехи и матраци, торът за измазване на колибите, урината за промиване на рани. Говедата всъщност са основен признак на богатство и с тях се плащат и новите съпруги.Основното препитание на масаите е свързано с кравето мляко и кръв; месо се яде само при специални случаи, включително и сурово.
Кравето мляко присъства под някаква форма почти във всяко хранене. Млякото се консумира сурово или заквасено, или се бие на масло, което е основна храна за малките деца.

   Най-отличително в кухнята на масаите обаче е пиенето на животинска кръв, което невинаги става при умъртвяване на животното. Масаите са изключително умели в пробиването с едно движение на югуларната вена. Изтеклата кръв се пие директно, сготвя се или се смесва с мляко и се използва в различни ритуали, както и се дава на болни. В менюто присъстват кореноплодни, мед и зърнени култури, които най-често се приготвят в супи и яхнии. Отличителното ястие за Танзания угали (гъста царевична каша) при масаите традиционно се сервира с мляко. През деня масаите се хранят обичайно с хляб от царевично брашно и мед, но вечер предпочитат да се събират заедно, като понякога си позволяват и месо. Ядат без вилици, от голяма обща купа, от която загребват с пръсти или хляб. Мъжете и момчетата се хранят отделно от жените и девойките. Възрастните мъже получават най-големи порции, а младите жени – най-малките.
                 

  Част от културата на масаите е ловът на лъвове. В миналото този ритуал подчертавал връзката между мъжката сила и природата. Ловът на лъвове се е извършвал често в рамките на ритуали, които символизират прехода от детето към мъжеството. Целият този ритуал обаче не е само физическо преобразяване, а и важен момент, символизиращ смелостта и силата на младия човек. Обикновено този период идва в края на детството, когато момчетата са готови да поемат отговорността на мъжа в общността.
                
Младежът трябва да остане сам в местност, където има прайд с лъвове. Да преспи под дърво за една вечер и да остане сам с мислите си. Ако оцелее през страховитата нощ пълна с различни хищници, то неговото племе от събратя – ловци на изгрев ще се върнат за него.  
                    

Тогава те започват ловът с бъдещия им събрат. Групата върви като сянка зад момчето и го наблюдава. То трябва да намери следи от самотен мъжки лъв, да го примами при необходимост, да изпълни редица ритуали преди да го намери. При успешно проследяване и намиране на такова животно, момчето трябва само да убие лъва, като след това отново извърши ритуали, за да се отблагодари на майката природа и на жертвата си, за това, че са му дали шанс да стане мъж.
                                  

   Най- подходящото време да се посети Кения и светът на масаите е след дъждовният период, между юли и октомври,когато е миграцията на антилопите и зебрите към зелените пасища на Серенгети. Каним Ви да споделите тези гледки и емоции с нас. За повече информация последвайте линка към нашата програма "КЕНИЯ за ЦЕНИТЕЛИ“ и се възползвайте от специалния ни бонус „ Вечеря с масайски шишове в световно известния  ресторант Carnivore“, валиден само до 11.04.2025г.