4 от най-известните дворци на Петербург

Санкт Петербург е основан от цар Петър I. Разпространено е вярването, че го е кръстил на себе си, но всъщност градът е наречен на царския покровител, апостол Свети Петър. По време на социалистическата революция градът е преименуван на Ленинград, за да почете комунистическия революционер Владимир Ленин. Името на града отново е върнато на Санкт Петербург след падането на Съветския съюз.

Родният град на Путин е наричан "столица на културата" с основание. Целият исторически център на Петербург е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство с приблизително 8000 забележителности. В Москва, например са само 2 - Червения площад и Кремъл. Градът с най-дълбокото метро в света и с над 800 моста има в пределите си много изключителни замъци. За най-известните от тях четете в следващите редове.

Петерхоф

Петерхоф е преименуван на Петродворец (Дворецът на Петър) през 1944 г., но след това се е върнал към първоначалното си име. В дворцовия комплекс влизат сградите на: Голям дворец, Вилният дворец, Дворец „Монплезир“, Екатеринински корпус, Дворец „Марли“, Павилион „Ермитаж“. Дворецът и сградите са заобиколени от зелени градини и ефектен ансамбъл от фонтани с гравитационно захранване. Руският Версай е първата кралска лятна резиденция, построена за Петър Велики и семейството му. Дворците и градините се намират във Финския залив (на около 30 километра западно от Санкт Петербург) и са част от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Строежът започва през 1714 г. Доведени ни са хиляди работници, включително войници и крепостни селяни, за да бъдат изградени в кратки срокове паркът и дворците. Строителните материали, декорации и растения - предимно от Западна Европа - са транспортирани по вода и между главния дворец и морето е бил прокопан огромен канал. Основният дворец е завършен първи, през 1721 г. Две години по-късно, на 14 август 1723 г., Петерхоф официално е открит.

До революцията от 1917 г. той е бил резиденция на царете. През 1918 г. е превърнат в музей, въпреки че по време на Втората световна война е окупиран и унищожен от германските войски. Това, което се вижда днес до голяма степен е реконструкция, тъй като освен щетите, нанесени от германците, дворецът е пострадал най-тежко при нападенията на съветските бомбардировки през декември 1941 г. и януари 1942 г. След Втората световна война започва възстановяването му, което все още продължава.

Център на комплекса Петерхоф е Големият дворец (в бароков стил), макар че много по-ефектни от самия дворец са градините и фонтаните, които го заобикалят. В тях има по-малки дворци, църкви и сгради, в които се помещават музеи, където може да бъде получена много информация за царското семейство.

По време на управлението на императрица Елисавета, дъщеря на Петър Велики, дворецът е значително променен и разширен от италианския архитект Франческо Бартоломео Растрели. Той добавя допълнителен етаж, ново дворцово крило и малка църква. Интериорът е променен в бароков стил, само кабинетът на Петър Велики е оставен непокътнат. По време на управлението на Екатерина Велика, Юри Фелтен предекорира Тронната зала - най-голямата стая в двореца, простираща се на 300 кв.м.

По-интересни от самите дворци или музеите на комплекса са градините и фонтаните на Петерхоф. Горната градина се намира на входа на парка и се състои от пет фонтана. Долен парк е много по-зрелищен със своята най-голямата каскада фонтани в света. Тя обхваща площ от над 100 хектара. Използваните водоизточници идват от естествени извори. По протежение на долния парк има много чешми и водопади, като Голяма каскада и Фонтан „Самсон“. Има и много игриви фонтани, с които децата да се забавляват.

През летния сезон всеки ден може да се види пускането на най-известните фонтани - Голямата каскада, наистина е грандиозно зрелище. Простира се от северната фасада на Големия дворец до пристанищния канал, състоящ се от 64 различни фонтани и над 200 бронзови статуи.

Ермитаж

Значението на френската дума „ермитаж“ значи място за уединение, с такава функция е бил замислен Ермитажа, но към края на 18-ти век там вече били събрани най-добрите художествени ценности в Европа. Над 600 хиляди произведения на изкуството и старинни културни паметници се помещавали в двореца в началото на ХХ век.

Ермитажът се разширява през годините и сега разполага с 1057 стаи, в които има над 2 700 000 творби на изкуството от различни епохи, страни и народи, представящи световната култура от няколко хилядолетия до наши дни.

Около 4 милиона души посещават най-големия музей в Русия годишно, но никой досега не е успял да види всичко от огромната колекция. Счита се, че ако посетител прекара около една минута на всеки експонат, ще отнеме повече от 10 години, за да обиколи целия музей и трябва да измине 22 километра. Музеят се помещава в пет свързани сгради. Освен малкия Ермитаж, музеят включва Стария Ермитаж, Новия Ермитаж, Ермитажният театър и Зимния дворец.

Днес Санкт-Петербургският Ермитаж е един от най-големите в света, културно-исторически музеи. Сравняван е само с Метрополитън, Лувъра и Британският музей.

Най-известната сграда на Санкт Петербург, Зимният дворец играе централна политическа, символична и културна роля в три вековната история на града.

Той е абсолютно монументална структура. Бил е предназначен да отразява мощта и величието на Руската империя. Има 1786 врати, 1945 прозорци и 117 стълбища.

Построен от Петър Велики и прославен от Екатерина II, историческият Зимен дворец е вдъхновил декадентското изкуство, но също и класовото негодувание, което променило Русия завинаги. В съвремието е служил като административен център, болница, музей и дори клетка за птици. Днес Зимният дворец е разпознаваем с отличителния си бледо зелен цвят. Тази палитра е едва от 1946 г. Преди това е бил в розов цвят.

В края на 17 век Петър Велики провъзгласява град Санкт Петербург за новата столица на Русия. Нуждата от кралска резиденция води до построяването на първата кралска къща, която е била обикновена дървена хижа. Към 1711 г. Доменико Трезини започва да работи по изграждането на по-голяма резиденция за царя, която ще бъде известна като първия Зимен дворец.

След изграждане на нови сдания от 1754 до 1762 г. двореца става най-високата сграда в Санкт Петербург по това време, а в наши дни със закон е забранено в района около него да има по-високи сгради.

През 18 и 19 век в Зимния дворец се правят непрекъснати подобрения и промени в интериора. През 1780-те и 1790-те Джакомо Куаренги и Иван Старов създават нови административни стаи с изглед към река Нева. При император Николай I Карло Роси е добавил през 1812 г. Военната галерия.

Благодарение на племенницата на Петър, императрица Анна, са поставени по-луксозните щрихи в двореца. Като се стреми да направи „по-цивилизовано“ усещане в непопулярния замък, Анна накарала да претапицират грозните мебели с махагон и абанос.

След завършването на Зимния дворец, площта пред него е била осеяна с отломки. Император Петър III решил да се отърве от тях по оригинален начин като обявил, че всеки може да вземе, колкото отпадъци иска и то безплатно. След няколко часа всички отпадъци били разчистени.

Зимният дворец става част от Държавния музей Ермитаж през 17 октомври 1917 г. Въпреки че първоначалната болшевишка политика е била да се премахнат всички имперски символи от двореца и да се използват помещенията като музей на революцията, проектът за реставрация от 40-те и 50-те години, който нанася по-големи щети на сградата по време на обсадата на Ленинград, поставя началото на продължителен процес за връщане на императорското великолепие на много от стаите на двореца. Държавните стаи на Зимния дворец сега са една от най-популярните секции на Ермитажа и са от съществен интерес за всички посетители на Санкт Петербург.

От незапомнени времена котките пазят Зимния дворец от гризачи. Днес нищо не се е променило. Десетки котки остават официално в услуга на Ермитажа. През 2014 г. директорът на музея въвежда ограничение от 50 котки, което позволява на „излишъка“ им да отиде в добри домове. За да получат такава мустаката награда, потенциалните собственици трябва да преминат интервю и да докажат своята надеждност. Официалните собственици на „Ермитажна котка“ получават сертификат, удостоверяващ специалния статут на новия им домашен любимец.

Екатеринински дворец

Екатеринински дворец (или Големият дворец на Царско село, днешен Пушкин) оглавява много от списъците със „задължителни забележителности“ при планиране на пътуване до Петербург. "Летния дворец" на руските царе е с размери от 325 метра дължина и почти километър в обиколка. Фасадата на двореца и статуите на покрива му, са били покрити със зашеметяващото количество от 100 килограма злато.

През 1717 г. германския архитект Йохан-Фридрих Браунщайн започва строежа на двореца, поръчан му от Петър Велики. Той е трябвало да бъде лятна резиденция за съпругата му Екатерина I. Построената сграда е била скромен двуетажен дворец.

През 1752 г. Императрица Елизабет, дъщерята на Екатерина, възлага на придворния си архитект Бартоломео Растрели да събори двореца и да го замени с много по-голям. Строителството продължава четири години.

Също като Петерхоф, Екатерининския дворец е трябвало да бъде напълно възстановен след Втората световна война. Много от артефактите са реплики, но има няколко оригинала, които музейните работници са били скрили в градините на двореца и в стените, за да ги спасят.

В парка е разположен по-малкият дворец Александър, построен от италианеца Джакомо Куаренги. Там има също и много павилиони, статуи и паметници.

В Екатеринински дворец трябва да се разгледат луксозната Голяма зала, Балната зала със златни огледала и прочутата уникална Кехлибарена стая, подарена от пруския крал Фридрих Вилхелм I на Петър I. Стаята е била открадната през Втората световна война от нацистите, но е напълно възстановена от руската държава и отворена за посещение през 2003 г.

Юсуповски дворец

Дворецът Юсупов на река Мойка е може би най-известен като сцена на убийството на Григорий Распутин. Той е една от двете оцелели резиденции в Санкт Петербург на изключително богатото семейство Юсупов и е един от малкото аристократични домове в града, които са запазили много от оригиналните си интериори. Той е един от най-изтънчените замъци на Санкт Петербург и едно от малкото частни дворянски имения.

Първоначално е бил малък имот от дърво, построен през 1770 г. за племенницата на цар Петър I. Дворецът е придобит от Николай Юсупов през 1830 г., когато става известен като Юсуповски дворец. По това време богатството на фамилията се равнява на това на царя.

Богата фамилия имала една от най-големите частни колекции от картини и скулптури в страната, започната от Николай. Колекцията на княз Юсупов се състои от творби на някои от най-добрите художници и скулптори на своето време.

На приземния етаж са турската и мавританската стая за рисуване и от там се стига до избата. В нея, според легендата, е убит Распутин на 17 декември 1916 г. Тя се базира най-вече на разказ в автобиографията на княз Феликс Юсупов. Убийството на Распутин е било изключително трудно начинание. Той успява да оцелее отравяне, прострелване и побои. Умира, когато е хвърлен в ледените води на река Мойка.

От 1919 г. в избата се помещава изложба на восъчни фигури, пресъздаващи убийството и последвалото разследване. Показани са членовете на заговора заедно с фигурата на самия Распутин, включително великия херцог Дмитрий Павлович и Феликс Юсупов, които са обвинени в убийството. Изложени са още снимки и документи.

През 1925 г. дворецът на династията Юсупов е предаден на образователните власти. До ден днешен в сградата на двореца се помещава Дворец на културата на просветителите, който през 90-те години е превърнат в универсален исторически и културен център, предлагащ образователни програми, турнета, изложба и концерти. Модерният музей предлага на гостите възможност да разгледат приемните и жилищните помещения в приземния етаж на двореца. В красивия театър „Рококо Палас“ и също толкова впечатляващата зала „Бяла колона“ се организират класически концерти и театрални представления.

Някогашното величие на Русия е изключително видно в Петербург. Екскурзиите ни в бившата имперска столица посещават най-богатите музеи, най-красивите дворци и най-популярните забележителности. През 2020 ще посетим Москва и Петербург през месец май и през юни - в сезона на Белите нощи. Изберете удобните за вас дати и вижте всички подробности тук.